ОТ ИЗДАТЕЛЯ

 Докосвайки се до завещаното ни наследство на един от класиците на Българското пчеларство, човек изпитва удив­ление от непреходността на неговите идеи и неувяхваща све­жест на практическите напътствия дадени от Делчо Мер­джанов. Статиите публикувани в списание „Пчела" и днес са уроци, от които можем да се учим. Тяхната цена е като старо злато - колкото повече време минава, толкова цена­та им се повишава.

Предаността и голямата любов към пчелите отреждат на Делчо Мерджанов достойно място наравно с класиците на Българското възраждане - онези които поставиха осно­вите на модерното пчеларство и наредиха България нарав­но с водещите европейски страни още през първата полови­на на 20-ти век. Ползвайки се от опита на класиците човек неминуемо ще усети онази сила на духа и голямата любов, която времето не е успяло да победи.

Делчо Мерджанов е бил не само голям пчелар. Той е само­битен следовател извършил множество ценни изследвания с практическа стойност. Активното му присъствие на страниците на списание „Пчела" прави опитът му достоя­ние на широката пчеларска общественост. Делчо Мерджа­нов е активен сътрудник още от първата годишнина на спи­санието -1902 г., до края на живота си. Първата му публи­кация се появява още в книжка б-та/1902 г., а последната е статията му "Разделител - пита" в 7-9 бр. на 1948 г., пуб­ликувана няколко месеца преди неговата кончина.

• За да спазим автентичността на изданието и предадем духа на епохата, н която е живял Д. Мерджанов, правописа, словореда и изказа си непроменени.

МОЯТА ПЧЕЛАРСКА ДЕЙНОСТ

В надежда, че пчеларският ми живот може да послужи за поука на по-младите другари, аз изпълнявам желанието на п. ре­дакция и давам долните бележки.

Роден съм през 1874 г. в с. Попово, Борисовградско. През 1895 г. завърших Педа­гогическото училище в Казанлък и станах учител в селото си. Изпълни се една моя мечта - да заработя за издигане на село­то. Още от началото, обаче, аз срещнах трудности, защото не познавах стопанските въпроси, за които се обръщаха селя­ните към мен. Това обстоятелство ме принуди, 3 лета да посещавам специалните учителски курсове в Садово. След това заработих по всички отрасли на стопанството. Но най-интересното за читателя на „Пчела" сигурно ще бъде, как станах пчелар и какви резултати постигнах в послед­ствие.

През 1899 г. държавният бирник в селото ни ми разправи, че бил виждал пчели в разборни кошери, като ми поднесе брошурката „Пчелар" от Стойко Димитров от с. Друган, Радомирско. След прочитането на книгата аз станах вече пчелар. Повиках майстор и сковахме сандъка. Тогава имах само една пчела в прост кошер. През м. април 1899 г. реших­ме, треперещи от страх пред несполука, да приведем пчелата от плетеното кошерище в сандъка. Работата се извър­ши в стая със затворени прозорци. Всичко направихме по указание на ръководството. По това време имахме в село­то много пчелари с по 10-20-50 прости кошери. Съветвах и бай К. да направи същото. А той ми отговори: „пчела в сан­дък!? Това не може да бъде!"

Годината 1899 беше лоша. Лятото бе сухо и ветровито. Моята пчела в сандъка не направи никакъв прогрес. Трябва­ше да и дам храна. Разбира се, това вършех тайно. Да се не научат селяните - ще ми се смеят. И все пак ме закачиха: „даскале, как е пчелата в сандъка"? И аз отговорях с банал­ното: „добре е". А тя беше извънредно слаба; Не бе за показ. Нямаше градеж в питата. Но това не ме отчайваше. Дойде пролетта на 1900 г., която беше много благоприятна. Още през април пчелите почнаха нови постройки по питата. През май поставих медник. За една седмица бе напълнен. Пригот­вих си центрофуга. На ляво и на дясно приказвах за моя ко­шер. Исках, повече неверующи да го посетят и видят чудо­то на ума.

Из селото почнаха да се строят кошери. Много станаха новаците-пчелари. И аз трябваше да тичам до този, до он­зи, да превеждаме, да уреждаме, да вадим мед с центрофуга­та, да правим пити с пресата, да рояваме пчели и пр. И ко­гато след 5-6 г. новото пчеларство се разрастна до там, че един човек нямаше физическата възможност да урежда пче­лите на всички пчелари в селото, тогава се извика на по­мощ пчеларското дружество. Последното е основано през 1913 г. В дружествените събрания се държат беседи из пче­ларската теория и практика. И днес тук у нас има стре­меж, всеки човек, да стане пчелар.

Моят пчелин растеше. Идеалът ми бе, последният  № в пчелина ми да бъде 100.

През 1927 г. №-ра в пчелина ми достигна 73. Ала през съ­щата година се яви болестта гнилец. Трябваше да се въоръжа със знания против тая напаст. От книги и списания, на български и руски, трябваше поука да се получи за спиране болестта гнилец. В ред беседи в пчеларското дружество из­несох за излекуването на пчелите от гнилец и за обеззаразяване на кошерите. Всички пчелари трябваше да бъдем вете­ринарни лекари. В нашето село има добри и грижливи пчела­ри. Пчели в прости кошери вече нямаме.

Кошерите в пчелина ми са наше изделие. Правя си ги сам. Но моите синове излязоха по-добри майстори на кошери от мен. Кошерите ми са система „Дадан-Блат", само 2 Дадан и един „Велс". Твърде много ме занимаваха въпросите: с какво да бъде покрит капака на кошера и боядисването им. Дадо­ха нужните статии по тия въпроси в миналите годишнини на „Пчела".

Селото ми е поставено в котловинка. Запазени сме от студените ветрове. Имаме доста ливади. Родопите се протягат на юг от селото. Имаме достатъчна паша за пче­лите. В благоприятни години най-силните кошери, които са държали рекорд, са дали до 119 кг мед.

  Пчелинът на г-н Мерджанов и щастливото му семейство

Пчелите са доходни. Те се отглеждат икономично. С по-малко труд и разноски се получава много доход. Те дават приход 20, 30, 50,100% даже и 200%, както казва руския про­фесор Ковалевски. И благодарение на тая материална по­мощ от пчелите мога да дам образование на синовете си. Първият - лекар, двама -учители, а най-малкия - в послед­ния клас на гимназията.

Писателството ми, като пчелар, започва от 1902 г. Пър­вата ми печатна работа по пчеларството е статията: „ Ста­рите медени пити", превод от руски - журнал „Иностранной литератури пчеловодства", напечатана в списание „Пчела", год. 1 -1902 - брой 6. От там насетне съм бил случаен гост на „Пчела". А от 1912 г. -постоянен сътрудник. Трудил съм се, моите статии да бъдат с практически оттенък. Мислил съм, че така ще бъда по-полезен на другарите -пчелари. Желал съм и желая „Пчела" да разхубавее, да стане още по-полезна, на­столна книга за пчеларя. Затова трябват много работници -не само сътрудници, но и разпространители.

Доволен съм, че статията ми в „Пчела" възбужда инте­рес у четците. Често получавам писма от пчелари за пояс­нение или упътвания. С доволство отговарям.

Работя по всички отрасли на земеделието, но най-много ме привличат пчелите. Чистият въздух, пчелното жило и жи­вота в кошера ме ободряват. Пчелната работа не ме уморява.

От млади години съм бил и искам да остана културносител на селото. Искам да видя селото издигнато, разхубаве­но. Искам българското село да заприлича на донското, на финландското.

След 32 годишно учителствуване, на 31 март 1928 г. напус­нах длъжността учител, за да отворя място на младите.

КОЛКО МЕД МИ ДАДЕ КОШЕРЪТ „КУЛА"

„Многото мед в един кошер произ­вежда голямо множество пчели, а го­лямото множество пчели събира мно­го мед".

 И „следователно меда и пчелите взаимно си въздействат и биват едно след друго - причина и следствие". Много пчели - много мед! Но как ще да имаме много пчели? На този въп­рос отговора ще намерите във всичките по пълни ръководст­ва по пчеларство. Едно от средствата е спекулативното кър­мене, на което аз отдавам от сега тъй голямо значение.

От 1899 до миналата година аз подкърмвах пчелите си пролет твърде слабо, затова и резултатът бе нечувствите­лен. - Този ми лош резултат ме уверяваше да не предприемам никакво спекулативно кърмене. От друга страна, като прочетох наново „Пчеловъдския Календар" аз се окуражавах, понеже в него срещнах: ако кърмя пчелите си 45 дни преди главната паша, народът в кошера ще се усили до тол­кова, щото може би, ще ми събере от 50 до 120 кг мед. Бош лаф - си рекох аз, па си приготвих сиропа.

Тази пролет бях се решил да пчеларствувам с по-твърда воля. Приготвих се. Почнах спекулативно да кърмя пчелите си от 1-и април. По-рано не можах, поради непостоянно вре­ме. Главната паша у нас почва от 7 или 10 май и продължа­ва до 10-и юни, до като покосят ливадите, що забикалят се­лото ни. Тук пашата е изобилна, но кратковременна, за това пчеларят трябва внимателно да се приготви за да я използ­ва. Продължавах да кърмя пчелите си само 20 дни и прекъс­нах. Продължих само с кошер № 16 и си рекох: ще го кърмя до 7 май. И направих го.

Сега ще се отклоня от въпроса, за да кажа накратко исто­рията на кошер № 16.

През миналата година заинтересувах с пчелите си тукаш­ния пограничен фелдфебел. Той си построи 6 Дадан-Блато-ви кошери, купи си пчели, настанихме ги при кулата (един час далеч от селото). За да му бъда помагач в работата, той ме покани да отнеса и аз поне един кошер от моите пчели. И аз се съгласих да пратя един кошер на турската граница, за да мога да си взема чист липов мед. Жребието се падна на кошер № 16. Той ще пази България от турците, рекох си аз. Изпратих го. През пролетта (1903 тоз рой бе слаб - с 4 рам­ки, но изобилната и продължителна паша му даде възмож­ност да напълни кошера без никаква моя помощ (нито спекул, кърмене, нито изкуствени пити). На есента взех само една крайна пита с мед (3 кг).

По това време фелдфебела го преместиха и моя кошер остана без надзор. Стъпи 1904 г. през месец март преместих № 16 обратно в пчелина си. От сега нататък № 16 на прис­мех го нарекох „Кула". При първото пролетно преглеждане, намерих го с 8 рамки и голямо количество мед. Добро поло­жение, казах си на ума. И тъй на въпроса. Аз продължих спекулативното кърмене само с кошер „Кула" до 7 май. До тази дата кошерът бе вече с 12 рамки, питите по горните си краища бяха побелели, аз се не забавих да натъкмя медни­кът с доизградени пити и го сложих отгоре. На 13 май коше­рът „Кула" прегледах и що да видя, медникът напълнен с мед и запечатан, пък нямах възможност да го изпръскам, едно, че центрофугата бях пратил на поправка в града, дру­го, че на 14 трябваше да се върви на Педагогическата кон­ференция. Намислих да поставя още един медник. Взех взаимнообразно медник от един приятел, поставих му изкуст­вени пити и го поставих под пълния. На 13 май поставих медниците и по другите кошери. Като се завърнах подир 6 дни намирам, че кошерът „Кула" напълнил и запечатал и вторият медник. Изпръсках готовия мед и от двата медника и пак ги поставих едновременно; след 4 дни долния медник бе напълнен само незапечатан. Поставям пълния отгоре, а непълния отдолу. Щом се напълниха и двата изпръсках вто­рия път меда. Сега взех мед и отдолу. Поставих ги и третия път; на 10 юни взех последните два медника от кошера „Ку­ла" и му поблагодарих за добрата реколка. - Той даде 6 мед­ника мед! Меда от кошера „Кула" аз държах отделно и след свършека на беритбата, понеже беше станал доста голям купчинка, притеглих го и намерих, че възлиза на 101 (сто и един) килограма. Това е вследствие на продължителното кърмене.

От другите кошери получих средно по 30 килограма. Счетох за нужно да дам отчет за този ми прекрасен кошер.

СИЛНИ ПЧЕЛНИ СЕМЕЙСТВА

(Извадки от реферата, четен на 7.IV.1938 г. на годишно събрание на централа „Нектар")

Силни пчелни семейства наричаме ония, които се състо­ят от много работни пчели. Колкото по-гъсто са покрити питите в един кошер, толкова повече работни пчели ще съ­държа това пчелно семейство. А многочисленото пчелно се­мейство е силно. То донася повече мед. В него е надеждата. Такова семейство се нарича още продуктивно-доходно.

Кога и как можем да имаме силни пчелни семейства? И какво трябва пчеларят да върши за да има силни пчелни семейства?

Земеделците-стопани виждат, че от година на година ни­вите, ливадите, градините и лозята отслабват - дават по-слаба реколта. Защо? - Защото земята, като дава всяка го­дина храна на растенията, се изтощава - отслабва. Агроно­мите казват: „Дайте тор на земята, за да има и тя какво да даде на растенията". И така, искаме ли да имаме доходни ниви, градини и лозя, които да ни дават добри реколти, трябва да бъдат умно задоволени. Това е растителното царство.

На земеделеца-стопанин са нужни здрави и яки волове или коне. За тях са нужни грижи и храна. Подбраната кра­ва поставена при разумен режим на отглеждане, може да даде мляко до 30 литра в денонощие. Обаче, изпрати ли се тя в селската чарда, храни ли се само със слама, тя ще даде мляко -1-3 литра. Същото е с козата, овцата, свинята и ко­кошката.

И в животинското царство е установено правилото: „Кол­кото дадеш, толкова ще вземеш".

Науката за человекооттлеждането ни препоръчва да хра­ним децата задоволително, защото там, където има недояждане, се развиват болести. Слабият организъм не може да се предпазва от външните неприятели - бактериите. Така е и за възрастния човек. Човек, който изпадне в неблагоприят­на среда - изложен на простуда, наклонен е да заболее, той не може напълно да изпълнява нито човешките си, нито про­фесионалните си задължения.

На болния човек лекарите казват: „Имаш нужда от по­чивка и здрава и питателна храна". Лекарите правят това, за да възстановят изгубените сили у болния. За да стане той здрав, силен и полезен, както за себе си, така и за ближните си.

Войниците през време на война са поставени в изключи­телни условия. Те отслабват и са предразположени към за­боляване. И затова, през това изключително време се поя­вяват епидемически болести. А от тях се иска да бъдат сил­ни, за да изпълнят отечествения си дълг.

От всичко дотук казано явно става, че от силата зависи продуктивността - дохода.

Пчелата, като частица от животинското царство, не пра­ви изключение в това отношение.

Ние търсим силни пчелни семейства.

Пчеларите са убедени, че в тях е спасението. И пчеларс­ката практика казва: „Само силните пчелни семейства да­ват много мед". Кога и как ще ги имаме? Ето въпросът, който тепърва трябва да разрешим. Но, преди да се заловим да създаваме силни пчелни семейства, ще трябва да налучква­ме времето, месецът или денят, от когато ще се почне рабо­та за силни пчелни семейства. Мнозина мислят, че началото на пчеларската година е м. февруари. Това не е вярно. Жи­вотът на пчелите ни установява, че началото е м. август.

Необходимост от есенно нараждане на млади пчели.

Известно ни е, че населението в пчелното семейство не измира съвършенно. Живота в него е нареден така, че всякога има пчели. На пчеларите е известно, че работната пче­ла лете доживява до 7 седмици, а зиме - до 7 месеци. Още знаем, че от октомври до януари не се раждат млади пчели.

Последният месец от благоприятното време, през което могат да се излюпят най-много млади пчели, това е м.ав­густ. Защо? - Защото от септември насетне става студено неблагоприятно време за излюпване на пилото. Ето защо, пчеларят трябва да употреби грижи през м.август да се на­родят маса работни пчели. Народените пчели през август ще доживеят до април следната година т.е. 7 месеца. А от февруари и март ще имаме нови поколения. Младите пчели, народили се наесен, презимуват по-леко от старите. Колко­то повече пчели зазимуват в едно пчелно семейство наесен, толкова по-малко храна ще се изяде през зимата и толкова по-рано и повече пило ще се заложи от майката напролет, тъй като има много пчели домошарки - отгледвачки. Зато­ва, пчеларят трябва през август да подкърми пчелите си с подбудителна храна - сироп. Най-малко 10 дни да даде на пчелите по 160-200 грама сироп на вечер. Да застави майки­те през август да имат от 5-10 пити с пило. Има, разбира се, местности и години, когато пчелите получават подбудител­на храна от природата. В такъв случай няма нужда от по­мощта на пчеларя. Изобщо може да се каже, че грижите, употребени от пчеларя през август, ще даде резултат през следните пролет и лято.

Спокойствие през зимата за пчелите

Спокойствието за пчелите през зимата е една необходи­мост. Както е нужно спокойствие за човека когато спи, та­ка е нужно и спокойствието на пчелите през зимата. Драз­нението на пчелите през зимата ги заставя да изяждат из­лишни количества мед, а това води към понос. Пчелите при все че не спят през зимата, но те все пак прекарват един неподвижен живот и ако в това време се тревожат, те се налапват с повече мед. На вън не излизат. Времето не поз­волява. А от задържаните извержения се появява диария.

Около пчелите да няма тропане, викане и отваряне на кошерите в студено време.

Медоносна растителност

На всички е известно, че пашата за пчелите е намалена. И от година на година пашата се още намалява. С изсичане на горите, разорване на мерите, пашата намалява, тя е не­достатъчна и затова, че пчелните семейства се увеличават всяка година все повече и повече. От друга страна, за да има­ме силни пчелни семейства, трябва да имаме задоволител­на паша. Безсмислено е, да имаме много пчели, — недоста­тъчна паша. Ето защо, пчеларите и пчеларските сдружения да вземат грижата с увеличение на пчелните семейства, да създават и пчелна паша. Да се залесят голите хълмове, баи­ри, черковища и шосета с обикновена и японска акация. Та­зи последната ще служи за есенно спекулативно подхранва­не, защото цъфти през юли и август.

И тъй, искаме ли да имаме силни пчелни семейства, ще трябва да се погрижим за пашата.

Пръв пролетен преглед

Последната работа на пчеларя е да зазимува пчелите. След тая последна работа не бива те да се безпокоят. Пък първата работа на пчеларя около пчелите, това е първият пролетен преглед. Първият преглед на пчелите, пчеларят извършва през м. февруари или март, когато времето поз­волява.

Целта на ранния пролетен преглед е да видим в какво състояние е всяко едно пчелно семейство. Ще искаме да зна­ем има ли достатъчно пчели в семейството; майката жива ли е; има ли пило и запасна храна. Изобщо силно или слабо е семейството. Слабите и осиротели пчелни семейства при­съединяваме към други. Стремежът ни напролет да бъде: да имаме силни пчелни семейства. А искаме ли да имаме сил­ни пчелни семейства, пчеларят не трябва да забавя първия пролетен преглед. Той трябва да се справя с недъзите в пче­лина си рано напролет. Всяко закъснение води към загуба. Рано уредения кошер, рано се развива, силен бива за главна­та паша.

Пролетно спекулативно кърмене

И още се оспорва пролетното спекулативно кърмене от някои пчелари. Моята пчеларска практика ме е научила, че с пролетното подкърмяване се влива в кошера нов живот. Пчелното семейство се засилва твърде много. Спекулатив­ното подхранване е инжекция за пчелите. Който до сега на това не е повярвал, може само една година да раздели коше­рите си на две партиди: едната половина да подхрани, а дру­гата да не храни. Той ще се увери, че подхранените пчелни семейства ще бъдат по-силни от другата половина. А на нас трябват силни пчелни семейства срещу главната паша. С подбудителната храна се създават силни пчелни семейства, ко­ито събират много мед.

От туй съзнание трябва да бъде проникнато и почитае­мото М-во, което отпуща безакцизна захар за пчелите. Спо­ред мене, такава захар трябва да се отпуща не само за под­хранване на гладните пчелни семейства, но на всички пчел­ни семейства за подбудително хранене. Защото с подбудителното хранене ще се получат силни пчелни семейства; те ще успеят да съберат всичкия нектар от цветята, ненужен никому. Но грамадната полза която силните пчелни семейства ще донесат в земеделското стопанство, като спомогнат за оплодяване на културните растения, е 14 пъти по-голяма от тая, що пчелите дават лично на своя стопанин пчелар.

Голямо е значението на спекулативното подхранване на пчелите на пролет. Даденото пчелите връщат десетократно.

От май до юли всички негодни и стари майки трябва да заменим с млади и дейни.

Майката е ключа на пчелното семейство. Тя дава меда. Тя създава населението. Ето защо, най-голямо внимание да се обръща на майката. Тя е душата на пчелното семейство. Тя е всичкото.

Още при първия пролетен преглед, пчеларят трябва да си отбележи, коя майка трябва да бъде сменена с друга по-дейна.

Производството на майки започва от май и завършва до края на юли, в изключителни случаи и през август. Старите и негодни майки трябва да бъдат заменени с млади и дейни - яйценосни. Всички пчелни семейства, които остават до май с 3-4 пити с пило, а пчели има достатъчно, да бъдат замене­ни майките. Дейната и яйценосна майка създава силни пчел­ни семейства.

Ключът за много мед

Многото мед в един кошер произвежда голямо множест­во пчели, а голямото множество пчели, без съмнение, съби­рат и много мед. Следователно меда и пчелите са в тясна връзка, те взаимно си помагат, едното от другото зависи, или едно след друго са причина и следствие.

На всички е известно, че в пчелното семейство има пос­тоянно пчели домошарки, домакини. Пчелата от раждането си до 18 ден върти домакинската работа: чисти, храни пило­то и майката, гради пити пр. В един „Дадан-Блатов" кошер може да има през лятото до 10 000 домошарки. Ако пчелно­то семейство има всичко 20 000 пчели, то 10 000 пчелички

ще редят дома, а останалите 10 000 ще бъдат летящи пчели, които ще донасят от вън нектар, прашец и вода. Такова се­мейство едвам ще събере за него си ежедневната храна и 15 кг за зимовище - запасна храна. Ако ли семейството има 30 000 пчели, то 10 000 пчели ще извършват домашната работа, а останалите 20 000 пчели ще съберат, освен ежедневната хра­на, но и друга х 15 кг = 30 кг, от която 15 кг ще остане запасна храна на семейството, а другите 15 кг за стопанина. Ако ли пчелното семейство е от 40 000 пчели, то 10 000 пчели ще бъдат домошарки, а 30 000 пчели ще съберат 45 кг мед, от които 30 кг ще бъде в полза на пчеларя и т.н.

Но, нека се знае, че яйценосенето не е всякога в зависи­мост от майката. В повечето случаи то е в зависимост от пчелите в пчелното семейство, защото в известни моменти те са господарите в кошера, речат ли, убиват и майката. Но, пожелаят ли, почват да хранят изобилно майката и тя е при­нудена да носи яйца. Но, всичко това се обуславя от време­то, пашата, количеството на пчелите и други обстоятелства.

И тъй, за да потърсим и намерим ключа за много мед, трябва да имаме налице следните условия:

1. Млада и нослива майка;

2. На пролет в семейството да имаме много пчели;

3. Роидбата да се избягва;

4. Да се подобри нашата пчелна раса;

5. В кошера да има запазената топлина до 30-35 °С.

Акуратност при пчелоотглеждането

Пчеларът трябва да бъде акуратен във всяко отношение. С най-голямо внимание и търпимост трябва да се преглеж­дат пчелните семейства. Както лекарят внимателно и с го­лямо търпение преглежда болния си пациент, така и пчела­рят със затаено внимание трябва да изслуша гласа - нужди­те на пчелите. Пчеларят да бъде внимателен, когато работи с пчелите, да не ги дразни, да не ги предизвиква, а да се отнася с тях като приятел.

Акуратен ще бъде пчеларят, ако навреме дава на пчелите храна, вода, пити и др. Забави ли се, акуратността липсва. Губят пчелите - губи и пчеларят. Всеки забавен час води към загуба. Така напр., един пчелар забави ли да постави на два силни кошера магазините в началото на главната паша. То­гава, когато контролният кошер показва приход 2 кг дневно. Пчеларят, защото не е бил акуратен, от двата кошера ще има загуба 4 кг мед дневно, а ако кошерите бяха 50 х 2 кг = 100 кг мед или 2500 лева за един ден? Акуратен трябва да бъде пче­ларят, и когато пчелите му са заболели. Акуратността създа­ва силните пчелни семейства, а само те донасят доход.

Санитарни грижи за пчелите

В дома, там гдето живеят хората, има санитарен надзор. И домакинята е длъжна да поддържа чистота във всяко от­ношение. Там, гдето не се поддържа чистота, върлуват бо­лести. Чистият дом е приятен и хората, които живеят в него, биват по енергични.

В пчелното семейство е същото. В подредения кошер, пче­лите са по-енергични, дейни, здрави. В нечистия кошер, там, гдето са навъдени молци и други неприятели, пчелите би­ват недейни, мързеливи, отчаяни. В самия пчелин трябва да държим чистота. Да няма локви, които разнасят болестите. Пчеларят да се държи в чистота. Пчеларските прибори да се извадят, да се дезинфекцират. Дезинфекционните средст­ва да не липсват от пчелина.

И така, с малко думи:

1. Чистотата в кошера дава енергия на пилото и пчелите;

2. Чистотата у пчеларя не позволява да се разнасят болести;

3. Чистотата около кошерите запазва пчелите от заболява­не;

4. Нужни са дезинфекционни средства в пчелина за ръцете, краката, инструментите и пчеларските прибори. Санитарните грижи за пчелите създават силни пчелни се­мейства.

Как можем да отглеждаме здрави и млади поколения срещу главната паша.

Това може да се постигне с разумно отглеждане на пче­лите. Още през есента на пчелите да се остави запасна хра­на достатъчно, за да може да достигне до нова. Глад напро­лет за пчелите да няма. В гнездото питите да не бъдат по-стари от 3 години, за да се нараждат едри пчели. Напролет излишните пити да се поставят зад пределната дъска; те ще се прибавят последователно; така че всичките пити в гнез­дото да бъдат покрити плътно с пчели.

Така подсигурено пчелното семейство да се подхрани на­пролет с подбудител на храна за пило. По такъв начин ще се създаде многочислена армия от пчели за главната паша.

Такива силни и жизнерадостни пчелни семейства болест не ги лови; те са неподатливи към заболяване. Силните пчел­ни семейства сами се бранят от болести.

Много майки в един кошер

Основния принцип за вкарване на много майки в едно пчелно семейство е преди всичко семейството да се състои изключително от млади пчели. Майките, които ще прида­ваме да бъдат от една и съща възраст. Начини за това има много. Ето някои:

1. Методата на Арефьев (С изолиране на майките)

Тя се състои в това, че по инкубационен начин да заси­лим пчелното семейство. Инкубация е чужда дума; тя значи на български: мътене, люпене. Инкубацията в пчеларската практика бива два вида - естествена и изкуствена. Естест­вената инкубация е тогава, когато пчелите затоплят пилото до излюпване. А изкуствената инкубация, когато запечата­ното пило се затопля в стая с изкуствена топлина и в отсъс­твието на пчелите.

Изкуствената инкубация да изоставим за сега, понеже е неприложима при всеки пчелин. Ще обърна вниманието на интересуващите се към естествената инкубация; тя се със­тои в следното: Приготвяме си от 1-3 кафези от Ханеманова решетка; кафезите да бъдат широки от 4,5-5 см, високи и дълги толкова, че една гнездова рамка с питата да се помес­тва в кафеза. И кафеза с питата да може да се слага свобод­но в кошера.

Работата се започва от май, щом се засилят семействата. Постъпя се така: Питите плътно да се покриват с пчели. В кошера да има до 8 пити с пчели. В първия кафез слагаме изградена празна пита с работнически килийки; на нея в ка­феза пущаме майката от същия кошер, с когото работим. От­горе закриваме кафеза с ивица от кеневир. Кафеза с питата и майката поставяме в средата на пилото на същия кошер. На рамката се отбелязва датата, когато е сложена майката в ка­феза. Работните пчели през Ханемановата решетка бързо нав­лизат при арестуваната майка. След като се уверят, че е не­възможно излизането на майката от кафеза и че майката има желание да носи яйца, те се заемат и почистват килийките, полират ги и майката бързо ги осеменява. Това е централна­та майка. На нея ще придадем още една или две помощни майки. Вторият и третият кафези с пити и майки поставяме от едната и другата страна на централната майка през една пита с незапечатано пило. След три дни питите са осеменени плътно. Едната от осеменените пити се изважда и поставя в същия кошер, а двете обезателно се изваждат и поставят в двойните кошери, или където се има нужда от пило. В кафе­зите се слагат други изградени пити за осеменяване. И така всеки три дни получаваме 3 осеменени пити. На месец трите кафеза, с трите майки, ще ни дадат 30 осеменени пити. През май, юни и юли ще получим 90 осеменени пити, с които мо­жем да образуваме 10 силни роя.

Кошерите с майки помощници е извор на пило, стига пче­ларят да умее да го ръководи разумно. С него можем да съз­дадем много силни пчелни семейства.

2. Американски начин

Работата за вкарване на много майки в едно пчелно се­мейство се извършва през лятото. Семейството А измества­ме на ново място. На мястото му поставяме семейство Б. От кошера Б изваждаме 3-4 пити с пило и млади пчели и поставяме в кошера А за да наваксаме загубата от хвърча­щите пчели. Това става до 12 ч пр. об. Към 4 ч след обяд, когато не е останала нито една хвърчаща пчела, в кошера А между рамките се поставят майки в клетки, от еднаква въз­раст обезателно, и то колкото си искаме: 2, 3, 4 - 10 и т.н. Вечерта, в същия ден, майките се пущат на свобода. На след­ния ден майките осеменяват нормално и пчелите им указ­ват еднакво внимание. По този начин за кратко време всич­ки пити биват осеменени. До главната паша ще имаме сил­ни пчелни семейства. За главната паша майките се изваж­дат, оставя се само едната.

3. Методата на Б. ф. Моше (резервуар на майки)

В летен ден, в по-големи кошери, образуваме сборен рой. Вземаме пити със запечатано пило и младата пчела от раз­ни кошери, слагаме ги в приготвения кошер. Това трябва да се извърши преди обед. Хвърчащите пчели, които случайно са попаднали, излизат и не се връщат вече, остават младите пчели, които не се бият, ако и да са взети от различни коше­ри. Но във всеки случай, те са в една изключителна обста­новка. Виждат че са в ново жилище при нови съседи. Майка дали имат или нямат, това те още не знаят. И в това неспокойно състояние на току-що образуваното семейство само от млади пчели, пущайте колкото си искате млади оплоде­ни майки: ако щете пущайте 100 майки, те няма да бъдат избивани. Ще заживеят като сестри. Ще осеменят всички празни пити.

Майките понеже попадат в една изключителна обстанов­ка, не се сбиват помежду си и работните пчели не могат да узнаят колко майки имат.

4. Общоприет начин за задържане повече майки заедно Искам да придадем повече от една майка в дадено пчел­но семейство. Изваждаме майката от семейството. Поставя­ме я в клетка. При нея пущаме още една, две, три и повече майки. Майките, за предпочитане е, да бъдат едновъзрастни. Но, може да бъдат и от различна възраст. В клетката се поставя капка мед или кърмова маса. В тоя клетъчен затвор ще искаме да сприятелим майките. Да се получи колегиа­лен живот. Така събраните майки са във враждебно настро­ение. Тук ще има обявяване на дуели. Едната се нахвърля върху другата. Другата позакачи съперницата си и я подми­не. Обаче, тясно. Пак среща неприятелска. Хвърля се на гър­ба й и търси мястото да забие закривеното си оръжие. Клет­ката с неприязнено настроените майки трябва да бъде под зоркото око на пчеларя в продължение на 4 1/2 часа в топла стая. Пчеларят с мека клечка или перце ще разваля всяка схватка на две майки. Той няма да позволи на съперницата да се качи на гърба на другарката си. И тъй майките ще се лутат из клетката; ще си поспират; ще изглеждат неприятно другарките си; ще си похапнуват от храната, сложена им вът­ре и най-после след 3 часа ще се откажат от закачките си, а след 4 1/2 ч приятелството е настъпило. Минават една пок­рай друга без да се закачат.

След постигане на спогодбата, отвора на клетката се затваря с кърмова маса и се поставя в отбелязаното семей­ство, на което отнехме майката. Клетката се поставя отгоре между рамките с пило. Пчелите изяждат кърмовата маса, освобождават майките, тия последните излизат и тръгват из питите най-дружелюбно.

Многоетажните кошери

1. Две семейства в един кошер

Кошерите Дадан-Блат, Лаянс или Велс, да се разделят с преградена дъска, телена мрежа или диафрагма пита на два и повече отдели, във всеки отдел да има самостоятелно се­мейство. Към началото на главната паша се изваждат прег­радните дъски и семействата се съединяват, такива семей­ства стават силни. Излишните майки се изваждат. Такива кошери дават много мед. С такива двойни семейства се из­ползва ранната паша.

След свършеха на медобера се разделят наново. Майки им се поставят.

2. Методата на Рута

Американският виден пчелар А. Рут е изменил Дадан-Блатовия кошер, като е оставил само 10 рамки и ги намалил в размер 429 м.м. дължина и 202 м.м. височина. Неговия ко­шер се нарича Дадан-Рут. Рут е видял, че магазина у Дадан-Блат е тесен, затова той е решил и магазина да направи по размера на гнездото. Щом се усили пчелното семейство през май, изваждат се всички пити с пило и се слагат в ново гнез­до, равно на първото. Майката се оставя в първото гнездо. Над първото гнездо се слага Ханеманова решетка, върху к… Продолжение »